Медитация

Медитацията (лат. meditatio) е практика, в която дадено лице тренира ума и/или предизвиква режим на съзнанието, за да постигне физическо, емоционално, умствено и духовно развитие. Медитацията е съществен компонент на източните религии, философии и духовни учения.

Тя се практикува на изток повече от 5 000 години, а в последно време, с навлизането на източните духовни практики, тя става популярна в Европа и на Запад. Различните медитативни практики и дисциплини обхващат широк спектър на упражняване и изпитване на умствена релаксация, покой на ума и концентрация.

Понятието медитация се отнася за широк спектър от практики (и може да се съпровожда от допълнителни физически упражнения като хатха йога и чигун, които могат да имат и ролята на спорт), които варират от техники, предназначени за насърчаване на релаксация, контакт с духовни учители и водачи, изграждане и овладяване на вътрешната енергия (Чи, Ки, прана и други), също съдържа технически упражнения, насочени към развитието на състрадание, любов, търпение, щедрост, прошка и към по-широкообхватни цели като устойчива еднопосочна концентрация без усилие, еднопосочен анализ, и неразрушимо чувство за благосъстояние по време на извършване на всички дейности в живота.

Значението на латинската дума meditatio първоначално е включвало всякакъв тип, както умствено, така и физическо упражнение, много по-късно думата придобива значението на съзерцаване, съзерцание и като такава е позната в западната философска традиция.